office@bultrading.bg

ФЪСТЪЦИ

Фъстъците (Arachis hypogaea) са култура на южното земеделие. Фъстъците са по-взискателни към светлината, топлината и влагата. Освен това те притежават и специфични биологични особености – цъфтят над земята, а формират плодовете си в почвата. Това прави фъстъците по-взискателни и към структурата и запасеността на почвата с хранителни вещества. Най-благоприятно съчетания на факторите на околната среда фъстъците намират в Южна България, в районите на Пловдивско и Благоевградско. На малки площи фъстъците се отглеждат и в равнинните райони на цялата страна. Отглеждат фъстъци се главно заради семената, които са деликатес. Богати са на белтъчини, мазнини и въглехидрати. Семената се използват и като ценна суровина в захарната и сладкарската промишленост за производство на шоколадови бонбони, кремове, торти и др. Стъблата и листата на фъстъците в свежо и сухо състояние са ценен фураж, който по хранителна стойност се равнява на люцерната. Като бобово растение фъстъците обогатяват почвата с азот и са добър предшественик за зимните житни култури. Фъстъците имат дълъг вегетационен период (около 150 дни), но има ранозрели сортове с вегетационен период 130-135 дни.

Предшественици подходящи за отглеждане на фъстъци

Главно изискване към предшествениците на фъстъците е те да оставят почвата чиста от плевели и добре запасена с хранителни вещества. Най-добре отговарят на тези изисквания пшеницата, ечемикът, ръжта и овесът, а и някои окопни култури – царевицата, слънчогледът, памукът, тютюнът и др. Основни предшественици на фъстъците в нашата страна са пшеницата и ечемикът.

Обработка на почвата за отглеждане на фъстъци

С обработката на почвата се цели да се създаде благоприятен въздушен, воден, топлинен и хранителен режим за фъстъците. Веднага след прибирането на зимните житни (пшеница, ечемик), или на ранните окопни култури се извършва оран на 25-30 см дълбочина. Изораването на площите не трябва да се извършва по-късно от септември. Необходимо е оранта да се заравнява за запазване на влагата. В зависимост от степента на заплевеляването изораните площи се култивират или преорават на 15-18 см през периода септември-октомври. След късните окопни култури (царевица, памук, захарно цвекло и други), които не са добри предшественици за фъстъците, се извършва оран на 25-30 см и не се извършват допълнителни обработки. Предсеитбената обработка на почвата се свежда най-често до 2-3 пролетни обработки, когато е извършена качествена оран в оптимален срок и на необходимата дълбочина. Първото култивиране с брануване се прави в началото на март на дълбочина 16-18 см в зависимост от почвения тип, а второто култивиране с брануване – в края на март – началото на април на дълбочина 15-16 см. При чиста от плевели почва и качествено първо култивиране и особено при силно пролетно засушаване второ култивиране не се прави. Последното култивиране с брануване се прави на дълбочина 10-12 см, като с него се заорават азотните торове и внесените хербициди.

Торене на фъстъците

Фъстъците се нуждаят от хранителни вещества през цялата вегетация. Минералното торене на фъстъците се свежда главно до внасянето на азотни и фосфорни и по изключение на калиеви торове. Като ориентировъчни торови норми може да се препоръчат следните: 10-14 кг N и 8-12 кг Р2О5, а при нужда (на леки почви) и 5-6 кг К2О на декар. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди оранта, а азотните с последното предсеитбено култивиране. На леки почви може да се даде като подхранване 1/3 от азотния тор.

Сеитба на фъстъците

За сеитба на фъстъци се използват семена е чистота 99% и кълняемост над 95%. Семената се обеззаразяват за борба с гъбните болести. Фъстъците се засяват, когато почвата на 10 см дълбочина трайно се затопли на 15°С – в края на април и началото на май. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки При междуредово разстояние 60-70 см и вътре в реда на 10 см. Сеитбената норма варира от 7 до 9 и повече килограма на декар в зависимост от масата на 1000 семена. Дълбочината на засяване е 5-7 см.

Грижи през вегетацията за фъстъците

При силно заплевелени почви, склонни да образуват почвена кора, се извършва плитко брануване с ротационни брани. След поникването фъстъците са особено чувствителни на заплевеляване. Ето защо се налага да се извършат 3 междуредови обработки. Първото окопаване се прави след поникването на фъстъците на дълбочина 8-10 см, а второто и следващите – през интервал 12-15 дни, в зависимост от влагат и заплевеляването, на дълбочина 15-18 см. Срещу плевели при фъстъците може да се използват хербициди, внесени с последната предсеитбена обработка. Важно мероприятие при фъстъците е загърлянето. Обикновено се правят 2-3 загърляния, като първото е след прецъфтяването на 2-3 съцветия, а следващите през 15-20 дни, като последното е около 15-20 август. За фъстъците напояването има решаващо значение. В нормално влажни и години се извършват две, а в сухи – до 4 поливки. Първата поливка се прави при масово цъфтеж, а последната трябва да се проведе не по-късно от средата на август. Поливната норма при дъждуване е 60, а при гравитационното напояване 80 м3 на декар.

Прибиране на фъстъците

При узряване стъблата и листата на фъстъците стават по-светли като семената са придобили характерния за сорта цвят и изпълват плодовете. Прибирането, в зависимост от сорта, започва през втората половина на септември до началото на октомври. Фъстъците се подскубват с нож-скоба, прикачена на трактор а на малки площи с плуг без отметателна дъска, нагласен да подрязва главния корен. Изваждат се ръчно, изтърсват се от пръста и се обръщат с плодовете нагоре, за да изсъхнат. След като изсъхнат, вършеят се със специално пригодени комбайни, а на малки площи се отделят и ръчно.

Показване на 7 резултата