РАПИЦА

Повечето сортове (хибриди) маслодайна рапица, които се предлагат на пазара са от така наречените ‘00 сортове’ (двунулеви сортове, канолни). Тези сортове рапица имат много ниско съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.

При подбора на сорт рапица трябва да се имат предвид:

• условията на съответния регион – заразеност на площите с плевели, плевелен състав;
• условия за развитие на болести и неприятели;
• очаквани количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата;
• температурните суми и амплитуди.

Биологични особености на рапицата

Рапицата изисква умерен климат. През зимата рапицата понася доста ниски температури. През фаза розетка растенията се закаляват добре и понасят температури до минус 15°С и повече без снежна покривка. Студоустойчивостта на рапицата понякога помага при извеждане на плевелната борба /някои от най-важните плевели, съпътсващи тази култура не понасят такива ниски температури/. Семената никнат бавно още при 1-2°С, а напролет растенията подновяват вегетация при 3-4°С. Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Семената поникват при поемане на 80-90% вода от масата си. Понася различни почвени типове – черноземи, наносни, сиви, канелени и кафеви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална реакция на почвата – Ph-6-7,5.

Предшественици и подготовка на почвата за отглеждане на рапица

Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години.

Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискува в две посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.

Торене на рапицата

Препоръчителни норми за торене на рапица – Азот – 6-13 кг а.в./дка. (рапицата е азот-зависима култура); Фосфор – 6-8 кг а.в./дка; Калий – 5-8 кг а.в./дка. Фосфорът и калият се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Азотът може да се внесе на два пъти – половината заедно с фосфора и калия, а другата половина – в края на зимата – при първа възможност за влизане в полето. По-широко застъпена е практиката азотните торове да се внасят изцяло напролет при първа възможност за работа на полето, а не на два пъти. Бедните на микроелементи /молибден, манган, бор, магнезий/ и калций почви трябва да се наторят със съответния тор, за да се избегнат повреди, индуцирани от недостиг на микро и макроелементи. На сиви горски почви и когато при торене на рапицата е внесен повече азот, добър ефект дава подхранването с молибден.

Сеитба на зимна маслодайна рапица

По принцип зимната маслодайна рапица се засява от края на август до 20-25 септември, 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. В този срок по-рано трябва да се сее на по-високите места, а по-късно – в равнините и южните части на страната. Не бива да се избързва, защото по това време (август) у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите.

Използват се сеялки, пригодени за работа с дребни семена. Междуредови разстояния – 12-15 см, като слят посев. Дълбочина на сеитба на рапица – при сухи условия – не по-малка от 2 см; при нормални условия – 1-3 см. На силно заплевелени площи рапицата може да се засее на междуредови разстояния – 45-50 см, за да може да се окопава.

Дъжд от порядъка на 5-10 мм, паднал непосредствено след сеитбата на рапицата е достатъчен за осигуряване дружното поникване и добро гарниране на посева.

Препоръчителна гъстота при сеитба – 50-80 семена/кв.м., за да се осигурят минимум 20-30 растения/кв.м. за реколтиране. Прекалено гъстите посеви са по-склонни към полягане, тъй като растенията са по-издължени.

Посевната норма зависи от конкретната технология за отглеждане на рапица и се движи в рамките на 0,4-0,9 кг/дка за повечето от съвременните сортове /хибриди/.

Грижи през вегетацията

Непосредствено след сеитбата на рапицата се добре да се валира. При поява на почвена кора или на плевели – да се бранува с лека брана или с ротационна мотика. Борбата с плевелите трябва да започне още с подготовката на площта за сеитба – адекватната подготовка подпомага до голяма степен борбата с плевелите. Химическа интервенция може да се извърши със съответен хербицид преди сеитба или след сеитба преди поникване на културата (Бутизан S – 300-350 мл. на дка – ССПП; Бутизан 400 СК – ССПП или веднага след поникване на рапицата; Девринол 4Ф – 300-350мл за дка – ПС и др.). Рапицата е бързо растяща култура. Тя развива голяма листна маса – големите листа на розетката потискат развитието на плевели по-късно през вегетацията. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се използува Фузилад супер в дози – 150 мл/дка (едногодишни плевели) и 200-250 мл/дка (многогодишни плевели). Селективност към рапицата имат и хербицидите на база Клопиралид – Лонтрел 300 ЕК и др. – ефективни срещу плевели като – паламида, лайка, подрумче, пипериче и др. Така или иначе при употреба на който и да е от регистрираните при тази култура хербициди, е нужно строго спазване на инструкциите за употреба на съответния продукт.

За по-добро опрашване на рапицата е желателно в близост до посева да се поставят пчелни кошери – по 2 на декар.

Неприятели по рапицата

Рапицата се развива рано на пролет, съдържа доста захари и се напада от много неприятели, които се хранят практически с всички нейни органи:

От голямо значение за успешна борба е прилагането на интегрирана защита. Правилната агротехника ще позволи дружно поникване и растеж на жизнени и устойчиви на повреди растения. В тази посока значение имат:

• подходящ предшественик, позволяващ унищожаването на кръстоцветни плевели, а това за нашите условия са чисти житни посеви;
• навременна обработка на почвата – подметка, последвана от лятна културна оран на дълбочина 15-20 см или 2-3 кратно дискуване при засушливи условия;
• подравняване на почвата с валиране преди сеитба;
• балансирано торене; сеитба в оптимални срокове и норми; успешна плевелна борба.

Конвенционалната химическа защита да се прилага при преминаване числеността на неприятелите по рапицата над приетите прагове на вредност. През различните фенофази на зимната рапица (покълнване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване) вредят различни неприятели. Нужно е да се знаят икономическите прагове на вредност (ИПВ) на различните насекоми. ИПВ на рапичния бръмбар е 2-3 бр./кв.м. през есента (фенофаза- покълнване- поникване) и 5-6 ларви/кв.м. през пролетта (фенофаза-розетка-бутонизация). ИПВ на рапичната листна оса е 5-6 лъжегъсеници/кв.м. през есента и респ. 1-2 бр/кв.м. през пролетта. През пролетта се води борба и срещу кръстоцветни бълхи, различни видове зелеви дървеници, скритохоботници, гъсениците на зелеви пеперуди и др.

Болести по рапицата

Рапицата страда и от редица неинфекциозни и инфекциозни заболявания. При недостиг на хранителни елементи (калий, калций, магнезий, бор) се проявяват различни признаци – хлороза, преминаваща в некроза по листата от различните етажи (недостиг на калий, магнезий) редукция на растежа и скъсяване на междувъзлията (недостиг на бор), епинастия – клюмване на върховете на цветоносите – последвано от некротиране (недостиг на калций). От инфекциозните заболявания по рапицата по-голямо значение имат: Гуша по рапицата, Мана, Брашнеста мана, Чернилка по рапицата, Листни петна, Сухо стъблено гниене, Бяло гниене, Сиво гниене, Фома, Цилиндроспориум.

Гуша – рано заразените растения на рапицата жълтеят, завяхват и загиват. При по-късно нападение растежът и развитието са редуцирани. По корените има образувани по-светли или по-тъмни, гладки или грапави тумори. Добивите са много ниски. При поява – спазване на 7-8 год. сеитбооборот; на полето в огнищата на разпространение киселите почви се варуват с хидратизирана вар – 100-150 г/кв.м.; своевременно унищожаване на кръстоцветните плевелни видове.

Мана по рапицата – хипокотилът, семеделите и вегетационния връх на младите растения са обхванати от хлоротични петна, покрити от долната страна с белезникав налеп. Растенията бързо загиват. При по-късна проява – локални хлоротични напетнявания, семената са спаружени и покрити с тъмносиви петна. Борба – използване на семена от здрави растения; при силна проява в посева – пръскане с Дитан М 45 – 0.2% и др. Към препаратите се добавя прилепител – универсал 50 – 0.05% или Ело. Третирането се повтаря след около 2 седмици.

Брашнеста мана по рапицата – по всички зелени части на рапицата се появяват петна, покрити с налеп, постепенно петната разрастват и обхващат цялата повърхност – растителните тъкани жълтеят и прегарят преждевременно. Борба – спазване на 3-4 год. сеитбообръщение; при много силна проява (особено в семепроизводствените посеви) се пръска с – Алто 320 ЕК – 20 мл/дка, Пънч 40 ЕК – 20 мл/дка и др.

Бяла ръжда по рапицата – нападнатите части (нарастващи тъкани, върхове на цветоноси, съцветия) са хлоротични, хипертрофирани и изприщени от брадавичковидни белезникави сори, които по-късно се разпрашяват. Подобни са проявите и по листата при локалната форма. При силна поява посевите се третират със същите продукти както срещу маната.

Чернилка по рапицата – по стъблата и семеделите се образуват многобройни черни петна – пониците загиват. При по-късна поява – едри жълтеникави, после – черни петна с концетрична структура по най-външните листа. Тъканите в петната бързо некротират и често се разкъсват. Върховете на цветоносите се покриват с тъмен кадифен налеп. Шушулките се деформират и изсъхват. Семената са спаружени и с ниска кълняемост.

Борба – чернилката е полифаг и е в състояние да предизвика епифитотии; да се използуват здрави семена; при силно развитие на болестта- препаратите като при маната.

Листни петна – по двете страни на листата се появяват белезникави петна с концентрична структура, които бързо разрастват. Постепенно некротират и образуват в перифериата рехав налеп. При силно нападение листата прегарят. Петна се образуват и по стъблата. При висока степен на нападение да се пръска с Беномил 50 ВП – 0.1%

Сухо стъблено гниене – сечене по младите поници; по стъблата се развива кафява засъхнала ивица, която започва от подземната част – растенията жълтеят и завяхват. Борба – 4-5 г. сеитбообръщение; при необходимост – пръскане с Купроцин – 0.4%, Дитан М 45 – 0.2% и др.

Бяло гниенепо рапицата– болестта се развива по всички кръстоцветни култури, като обикновено се проява на хармани. Младите растения не се нападат. По възрастните растения – воднисти петна в основата на стъблото. Те се разрастват и причиняват полумокро гниене на долните листа. При влажно време нападнатите тъкани се покриват с бял ватообразен налеп. Сред налепа и в сърцевината на стъблата се образуват едри, черни склероции. Растенията често се пречупват.

Борба – 6-7 год. сеитбообръщение с включване на зърнени житни или фуражни култури; унищожаване на болните растения преди да са образувани склероции.

Сиво гниене по рапицата – светли воднисти петна в основата на стъблото; болестта може да обхване цялото растение; всички части се покриват с рехав, сив спорообразуващ налеп; стъблата се пречупват.

Фома – тъмни петна по зелени части на растенията. При поява да се ползват продукти с активни вещества Дифенконазол или Флутриафол в сътветните за културата и продукта дози и моменти. Да се подбират сортове (хибриди) рапица толерантни на болестта.